Latest / Форум "Женско здраве" / Защо жените са толкова тревожни? / д-р Йоанна Семовска

Transcript

Защо жените са толкова тревожни? / д-р Йоанна Семовска · Форум "Женско здраве"

• 0:00
  SPEAKER_00: Здравейте, аз съм Галина, а вие сте с подкаст Форум женско здраве.
• 0:04
  SPEAKER_00: Имам чувството, че хората живеят в постоянно напрежение.
• 0:09
  SPEAKER_00: Какво представлява паникатаката и тревожността, днес говорим с доктор Иоана Семовска.
• 0:16
  SPEAKER_00: Здравей, Иоана! Здравейте, много ми е приятно! И на мен много ми е приятно.
• 0:20
  SPEAKER_00: Нека да започнем от начало.
• 0:22
  SPEAKER_00: Всъщност, какво представлява тревожността?
• 0:25
  SPEAKER_01: Тревожността, ако така трябва да бъдем максимално конкретни, една еволюционно заложена реакция на нашата нервна система, която подсигурява нашето оцеляване.
• 0:40
  SPEAKER_01: И е много интересна реакция, тъй като тя е създадена по един много интелигентен начин, за да ни предпазва в условия, когато изпитваме несигурност или пък ни дебили някаква опасност.
• 0:58
  SPEAKER_01: И тогава нашият мозък отчита това и активира нашето тяло.
• 1:05
  SPEAKER_01: Тази регулация е доста древна, бих казала.
• 1:13
  SPEAKER_01: Но това, че тя е толкова чувствителна в днешно време като че ли повече ни пречи, когато нашият живот не е обиколен от толкова опасности, така както е било, например, при древния човек, който е живел в пещерата, бил е ограден от различни диви животни.
• 1:36
  SPEAKER_01: Сега нашият мозък реално отчита за опасност много по-низки като интензитет стимули.
• 1:48
  SPEAKER_01: Но, тъй като, въпреки всичко, той си е свръхактивен, по този начин тази реакция вече не напълно кореспондира с живота на модерния човек.
• 2:02
  SPEAKER_00: По този начин всъщност осъзнаваме, че живеем в някакъв ежедневен стрес.
• 2:10
  SPEAKER_00: Това пречелини на тревожност да функционираме, реално много хора споделят, аз съм напрегнат човек.
• 2:18
  SPEAKER_00: Какво стои зад това твърдение?
• 2:23
  SPEAKER_01: Ако изхождаме от там, за смисълът какъв е смисълът на тревожността, нейният смисъл и основна роля е тя да ни помага и да ни предпазва.
• 2:36
  SPEAKER_01: Но сякаш, при модерния човек, опасностите не са толкова големи на фона на реакцията, която нашата нервна система дава.
• 2:47
  SPEAKER_01: В същото време, обаче, животът ни е доста по-динамичен, бърз, крайни срокове, напрегната работа, деца, шефове, приятели, колеги и някакси идва твърде много за нашата паничка, а нашата нервна система като цяло тя е програмирана да реагира по този начин, когато възприеме нещо за опасност или пък когато се претоваря, защото всеки един човек има определен ресурс и капацитет за справяне.
• 3:26
  SPEAKER_01: Аз много обичам да казвам и на моите пациенти, ти имаш една кошничка с ресурс и работата ти взема толкова, личния живот, толкова.
• 3:37
  SPEAKER_01: От друга страна, пък не правиш, кой знае какво, за да я напълни, тя в един момент се изчерпва.
• 3:44
  SPEAKER_01: И по този начин, когато се изчерпи ресурса, тогава и тревожността става проблем, защото започва да се проявява с симптоми.
• 3:54
  SPEAKER_01: До тогава сякаш някакси ние успяваме да компенсираме и тревожността и стреса като цяло са полезни за нас, защото те ни мобилизират да действаме, да сме по-концентрирани, по-активни, но когато вече започнат да нарушават нашето функциониране, ето тогава се проявява симптоматиката и тогава хората стигат до нас, съжаление, като специалисти.
• 4:21
  SPEAKER_00: Това е момента, в който достигаме до паник атаката.
• 4:25
  SPEAKER_01: Паник атаката, ако мога да го дефинирам това явление максимално точно, това е един внезапен пристъп на тревожност, на страх, придружен с много силни телесни реакции, който обикновено възниква без определена причина, обикновено в покой.
• 4:46
  SPEAKER_01: Много често е така хората казват, както си стоях, нямах никакъв провокиращ стиму изведнъж нервната ми система започна да реагира с силно стягане, задушаване, обикновено симптомите с сърцебие, главозамайване, може да има чувство и на дереализация и много силен страх от смъртта.
• 5:11
  SPEAKER_01: Това е класическото описание на паникатаката.
• 5:14
  SPEAKER_01: Но за да достигне човек до паникатака, вече ресурсът на нервната му система трябва да се е изчерпил, да е декомпенсирал, и тогава вече се включва тази аларма за опасност в нашия мозък наречена Мигдала, която всъщност може да се активира от нещо много незначително, може и в покой.
• 5:41
  SPEAKER_01: Нямаме така сигурна зависимост или гаранция.
• 5:46
  SPEAKER_01: И тогава вече ние правим този пристъп, който ако ние не знаем какво е това, ако не сме подготвени, никога не сме чували, буквално се преживява като смъртна опасност, защото телесните симптоми са изключително бурни, обилни.
• 6:07
  SPEAKER_01: И така затова много често хората как да кажа, не обръщат внимание до този момент, защото паник атаката е върха на айсберга, но преди това имало много други симптоми, които те са пренебрегвали.
• 6:30
  SPEAKER_01: Никога тревожността не идва от нищото.
• 6:34
  SPEAKER_01: Тя има история, имат предвестници и заради това аз много се старая да обучавам и хората с които работя, за да може да не се достига до този краен пик на симптоматиката.
• 6:50
  SPEAKER_00: А възможно ли е всъщност да достигнем до тези симптоми, примерно с годините насвояване на емоции?
• 7:03
  SPEAKER_01: Обикновено, за да се развие едно психично състояние, имаме поредица от фактори, т.е.
• 7:12
  SPEAKER_01: историята, която води до самото състояние, но имаме обикновено и един пряко предшестващ състоянието фактор.
• 7:26
  SPEAKER_01: Така че бих казала, че в комбинация работят тези неща, и е много интересно също така да кажем, че при много от съвременните хора, психичните състояния се появяват тогава, когато отпадне някакво бреме, отпадне някакъв ангажимент.
• 7:47
  SPEAKER_01: Например, ако човек е бил в много стресова ситуация, той тогава се мобилизира, но отминава този фактор, той се отпуска, т.е.
• 8:02
  SPEAKER_01: защитите падат, а ресурса вече изчерпа, няма нужда и толкова да мобилизира, и ето тогава идва тази свръхактивация на нервната система.
• 8:15
  SPEAKER_00: А кога реално тя?
• 8:18
  SPEAKER_00: Всъщност, нека да ги дефинираме тревожността и стреса с по едно изречение.
• 8:27
  SPEAKER_01: Стресът това е една реакция на организма, която ни мобилизира да действаме.
• 8:34
  SPEAKER_01: Той бива елострес, този полезен стрес и дистрес тогава, когато вече ние сме много напрегнати, започва да ни пречи по някакъв начин.
• 8:47
  SPEAKER_01: Най-общо казано е това.
• 8:49
  SPEAKER_01: Докато тревожност е едно явление, което обхваща основно два компонента.
• 8:58
  SPEAKER_01: Мисловен компонент, имаме тревожни мисли и телесни реакции.
• 9:06
  SPEAKER_01: Това е телесната компонента на тревожността.
• 9:09
  SPEAKER_01: Най-общо казано, тревожността е една реакция на организма, която ни помага да предотвратяваме опасност.
• 9:19
  SPEAKER_01: И двете линии по телесен начин или пък помисловен начин целят това - да предотвратят опасност.
• 9:28
  SPEAKER_00: А много вече в последно време се говори за високофункционираща тревожност.
• 9:35
  SPEAKER_00: Какво стои зад нея?
• 9:37
  SPEAKER_01: Да, това е моята любима тема, тъй като високофункциониращата тревожност е едно клинично явление, което все още не попада в някакви диагностични категории, но ние го наблюдаваме в съвременната психиатрия.
• 9:58
  SPEAKER_01: Но нека първо малко да се отклоня и да кажа, че говорим за психично разстройство тогава, когато определеното състояние нарушава функционирането и човек вече не може да работи, не може да си гледа децата, не може да шофира, не може да излиза от тях и така нататък.
• 10:18
  SPEAKER_01: Но видимо, изглежда добре.
• 10:20
  SPEAKER_01: Или не.
• 10:21
  SPEAKER_01: Това е вече за психичното разстройство.
• 10:24
  SPEAKER_01: Защо обаче, високофункциониращата тревожност е различна?
• 10:28
  SPEAKER_01: Защото тези хора са тревожни, те не могат да се отпуснат.
• 10:34
  SPEAKER_01: Нервната им система е постоянно в едно състояние на штрек.
• 10:38
  SPEAKER_01: Обикновено това са свръхуспешни хора, работохолици, които искат да постигат още и още, гонят срокове, кариеристи са, не могат да спят, което пък ги кара, да кажем, да, да употребяват алкохол вечер или така нататък, това често се среща, но ето какво е особеното тук, че функционирането не се нарушава.
• 11:04
  SPEAKER_01: Тоест, те даже са свръхфункциониращи, те не могат да си позволят да спрат, защото така са програмирани обикновено, когато видим в историята на един такъв човек, ние ще видим някакво коренче, някаква травма, някаква случка, заради която той функционира по този начин, през свръхкомпенсацията.
• 11:32
  SPEAKER_01: И това състояние от една страна, да говоря за свръхкомпенсацията, от една страна дава много ползи, много ни помага, защото това ни дава енергия карани да сме успешни да получим някакъв статут, признание в обществото, но капанът какъв е, че много лесно стигаме до бърнаут.
• 11:56
  SPEAKER_01: И всъщност това и как да кажа, може би като болката на съвременния човек, защото от една страна е.
• 12:05
  SPEAKER_01: Как повече да притиснат от всички тези изисквания, в същото време, не може да се откаже.
• 12:14
  SPEAKER_01: Не може да даде назад, трябва непрекъснато още и още и още.
• 12:18
  SPEAKER_01: Как може да си помогне само за себе си?
• 12:21
  SPEAKER_01: Ами, такъв тип човек.
• 12:24
  SPEAKER_01: Това, което аз препоръчвам и ползвам и за себе си, разбира се, е винаги да отчитам тези мини сигнали от моето тяло най-вече.
• 12:40
  SPEAKER_01: Тъй като, знаете, лекарската професия тя е много рискова за бърнаут и аз съм била няколко пъти в предбърнаут.
• 12:49
  SPEAKER_01: Не мога да кажа, че и слава Богу, съм изпитвала толкова тежък бърнаут, но симптомите винаги са едно състояние на пренапрежения и невъзможност да се отпуснеш, дори да нямаш кой знае какъв ангажимент.
• 13:06
  SPEAKER_01: Имаш едно чувство, че сякаш си нащрег, сякаш нещо трябва да направиш, нетипично тя, ако нямаш задължения.
• 13:16
  SPEAKER_01: Сънят също се нарушава.
• 13:19
  SPEAKER_01: Трудно заспиваш, или пък се будиш през нощта, или пък рано се събуждаш, премисляш, това също е доста характерен белег за активна нервна система.
• 13:32
  SPEAKER_01: И тогава просто моят личен начин е да се отпусна през тялото, масаж, спа.
• 13:40
  SPEAKER_00: Това за мен работи, но всеки трябва да намери неговото нещо.
• 13:45
  SPEAKER_00: А кои са най-важните навици, които реално влияят на тревожност?
• 13:53
  SPEAKER_01: Може би от една страна наистина сънят е много важен.
• 14:00
  SPEAKER_01: Трябва човек да си доставя да си набавя достатъчно количество и то качествен сън, но аз ще засегна е една тема, която мисля, че е доста актуална за българската популация и това е употребяването на психоактивни вещества и алкохола в това число.
• 14:20
  SPEAKER_01: Тъй като аз профилирам и в областта на зависимостите и мога да кажа, че все по-често така се среща хората да се справят с житейските си проблеми през лесно достъпни вещества на общо казано и алкохола в частност като най-честото такова.
• 14:44
  SPEAKER_01: Тоест сън и алкохол.
• 14:47
  SPEAKER_01: Като външни фактори.
• 14:49
  SPEAKER_01: Да, да, това мисля, че бих казала като най-честите.
• 14:55
  SPEAKER_01: Но разбира се, всички останали като движението, диетата.
• 15:00
  SPEAKER_01: Те не че са второстепени, но бих казала, по-малко значение се отдава на тях.
• 15:09
  SPEAKER_01: Но аз мятам, че също така е много важно човек да има една много ясно изградена рутина режим.
• 15:16
  SPEAKER_01: Това помага на нервната система да е така балансирана, но и в същото време да имаме известна доза, разбира се, развлечения, които да ни набавят допамина, за да може да имаме пък и тази изкра, страст в живота, а не само ротина?
• 15:40
  SPEAKER_00: Тук идва въпрос: всъщност: кои са техниките за справяне с тръгността?
• 15:45
  SPEAKER_00: Сън, медитация, хранене, движение.
• 15:48
  SPEAKER_00: Има ли нещо, което друго, не знаем?
• 15:54
  SPEAKER_00: А е важно?
• 15:55
  SPEAKER_01: Да, разбира се, всички тези неща са валидни, дихателните упражнения.
• 16:02
  SPEAKER_01: Всички техники, които отпускат тялото, йога, масажи, плуване.
• 16:09
  SPEAKER_01: Това са неща, които активират нашата парасимпатикусова нервна система, която е част от автономната нервна система, която отговаря за възстановяването, за почивката, за забавянето на темповете на функциониране на нервната система, но аз имам една друга гледна точка.
• 16:36
  SPEAKER_01: Ако ти не разбираш модела на твоята тревожност, защото за всеки един от нас, той е да го кажем, леко различен, да, за един човек, например, тревожността ще се изразява в влизане в магазин, за друг ще е в шофирането, за трети пък хранителното поведение, за четвърти, социалната тревожност, излагане пред публика и така нататък, тук е добре всеки да си даде сметка какво го тревожа, от какво всъщност той се страхува и какъв е най-големият риск за него.
• 17:23
  SPEAKER_01: Тоест, ако да кажем, аз се притеснявам да изляза пред публика, кое е най-лошото, което си представяш, ами, например, че ще се изложа, ще ми се подиграят, а какво е това в корена си?
• 17:40
  SPEAKER_01: Ниска самооценка.
• 17:44
  SPEAKER_01: Тоест, аз мога да правя масаж и йога, но когато пак изляза пред публика, тази ниска самооценка се стои.
• 17:53
  SPEAKER_01: Аз по-скоро трябва да намеря път и начин, как да работя с себе си на по-дълбо ниво, дали чрез психотерапия, някакви книги за самопощ или пък групи, за да мога да променя майнтсета си, настройката на мисленето.
• 18:15
  SPEAKER_01: Така че винаги на повърхността е едно, но в дълбочина е по-индивидуално, и аз мисля, че това дава по-добрия резултат за всеки един от нас.
• 18:27
  SPEAKER_00: В кой момент човек търси професионална помощ?
• 18:32
  SPEAKER_00: Кой е този момент?
• 18:33
  SPEAKER_00: По какъв начин може да го разберем, че не е необходим професионалист, когато да се обърнем.
• 18:39
  SPEAKER_00: И всъщност защо в България има някаква стигма, т.е.
• 18:45
  SPEAKER_01: ние по никакъв начин не може да се доверим на друг, особено психолог или психотерапевт, аз мисля, че в днешно време, особено в по-големите градове в България, става все по-популярно, достъпно хората да търсят психолог-психотерапевт.
• 19:06
  SPEAKER_01: Сега вече за психиатъра там е малко по-трудно.
• 19:12
  SPEAKER_01: Защо?
• 19:12
  SPEAKER_01: Защото тази стигма около психичните заболявания тя е много дълбока.
• 19:20
  SPEAKER_01: Тя има една древна колективна история, тъй като психичните разстройства се възприемат за така да се каже, унизителни, за дефектност, някаква много силна тежка слабост, или пък хората си представят, че хората с психични разстройства са нещо като, да кажеме, маргиналните общества в нашия социума.
• 19:57
  SPEAKER_01: И реално това е много на дълбоко ниво.
• 20:02
  SPEAKER_01: Ние дори не си даваме сметка, как това може да ни попречи в дадения момент, в който имаме нужда, да потърсим помощ, и затова аз мога да кажа, че към психиатър хората се обръщат много рядко, когато е времето.
• 20:26
  SPEAKER_01: А по-скоро се обръщат, когато вече.
• 20:30
  SPEAKER_01: Ами, то не е късно, но когато вече страданието е достигнало краен предел.
• 20:36
  SPEAKER_01: Когато вече болката им е толкова голяма, че няма как по друг начин да се справят, преди това са пробвали билки, само помощ, психолог, врачки, това е характерно за нашата народопсихология.
• 20:57
  SPEAKER_01: И когато вече нищо не им е помогнало с месеци, да не кажа понякога и с години, ето тогава вече те са склонни да потърсят професионална медицинска помощ, а за психолог и психотерапевт бих казала, че търсят много по-рано, защото това вече е по-приемливо.
• 21:18
  SPEAKER_01: Може би с модерните американски филми, тази култура от Запада, която навлезе, сякаш като чели много по-лесно вече се възприема това и слава Богу.
• 21:31
  SPEAKER_00: Но за психиатрите все още е ролята всъщност на терапията.
• 21:38
  SPEAKER_01: Ролята на терапията е да разбереш, защо точно сега ти се случва това.
• 21:47
  SPEAKER_01: Да разбереш историята на твоето състояние, но не само това.
• 21:52
  SPEAKER_01: Това е началото.
• 21:54
  SPEAKER_01: И през тази база и през конкретните техники на определената модалност на психотерапия, защото той има много, но по-сновно да кажем, са два клона психоанализа, конечно-поведенческа терапия, през определените техники да успееш да промениш перспективата.
• 22:15
  SPEAKER_01: Една преформулировка на мисленето ти до сега.
• 22:18
  SPEAKER_00: Това върши работа.
• 22:20
  SPEAKER_00: А, Юана, може ли с едно два изречение да оставиш послание на нашите слушатели и зрители, ако в момента се чувстват тревожни или се препознаят в нашия разговор?
• 22:33
  SPEAKER_01: Ами да, бих искала да им отправя това послание, ако имат нужда да не отлагат помощ, защото разговора с психолог или с психиатър, това е просто един разговор.
• 22:50
  SPEAKER_01: Няма нищо страшно да се случи, няма да ви заклемят, няма да ви поставят страшна диагноза.
• 22:58
  SPEAKER_01: Но отлагането понякога може да не струва скъпо.
• 23:02
  SPEAKER_01: И затова по-добре да го направят на време.
• 23:05
  SPEAKER_00: Да, и може би продължително.
• 23:09
  SPEAKER_00: Благодарим на всички, че бяхте с нас.
• 23:12
  SPEAKER_00: Очакайте следващите епизоди на подкаст по женско здраве.
• 23:15
  SPEAKER_00: Аз съм галина от момичетата от града.