Latest / Форум "Женско здраве" / 6-те вида глад и как да ги разпознаваме / с Васи Келсо
Transcript
- 0:00SPEAKER_01: Здравейте! Днес ще си говорим за шесте вида глад.
- 0:03SPEAKER_01: Аз съм Галина.
- 0:04SPEAKER_01: Вие сте с подкаст Форум женско здраве.
- 0:06SPEAKER_01: Мой гост е Васи Келсо.
- 0:08SPEAKER_01: Здравей, Васи! Здравей.
- 0:11SPEAKER_01: Радвам се, че си тук с нас.
- 0:13SPEAKER_01: Може ли да кажеш няколко думи за себе си?
- 0:16SPEAKER_00: Здравей благодаря за поканата.
- 0:19SPEAKER_00: Аз съм основател на Bluemagin.
- 0:22SPEAKER_00: Това е един метод, с който се занимавам ас повече от 10 години.
- 0:27SPEAKER_00: Думата е на английски, защото има много международни клиенти, буквално в превод, значи разцъфни отново.
- 0:35SPEAKER_00: Аз съм нутриционист и сертифициран уалтфит консултант по личност на и поведенческа трансформация.
- 0:44SPEAKER_00: След много години в международния бизнес, кариера в корпорации в България, извън България съм избрала този път, защото лично за мен е било много важно какво се дизат това, което ни кара да вземеме решенията си за хранене всеки ден.
- 1:07SPEAKER_00: Аз лично съм се борила много години с тези проблеми, буквално още от гимназията си, преди бала си и започнах с тези теми, както много от нас дамите.
- 1:19SPEAKER_00: Така че винаги това ме е интересувало.
- 1:22SPEAKER_00: Но едва преди около 15 години аз се сблъсках с един метод, който ми отвори очите и ми даде като начална стъпка, начален ласък за да развия този бизнес, върху когото се концентрирам сега, помагам на хора, които се зациклят, които остават в тези цикли на диети, връщане на килограми, емоционално хранение и така нататък.
- 1:51SPEAKER_01: Добре, ако гладът не е само физически, кой всъщност глад ни води до хладилника?
- 1:59SPEAKER_00: Ами всъщност първата стъпка е не да се питаме какъв е глада и какво точно е, ами да спрем тази автоматична реакция.
- 2:09SPEAKER_00: Да имаме едно такова наблюдаване в момента в който тръгнем към хладилника или към шкафа с бисквитите, да си зададем въпроса всъщност, какво се е случило днес или как се чувствам аз, от какво по-точно имам нужда.
- 2:25SPEAKER_00: Всъщност много често, когато си зададем тези въпроси, разбираме, че не е това, което ни трябва храната.
- 2:35SPEAKER_00: Тоест, храната не е основното, което ни трябва в момента, а има различни причини.
- 2:40SPEAKER_00: Това би могло да бъде, че просто искаме малка пауза.
- 2:43SPEAKER_00: Например, сме работили в хом офис цял ден или в офиса и имаме нужда да се разходим, да станем да се освежим, а по-скоро, вместо да го направим, дори да отворим прозореца, отиваме към хладилника или отиваме към шкафа.
- 2:58SPEAKER_00: Тоест, с разните безквитки и сладки неща.
- 3:03SPEAKER_00: Тоест, трябва да ни стане ясно, откъде идват какво всъщност поражда желанието ни за храна.
- 3:12SPEAKER_01: Добре, а всъщност шесте вида глад, често съботират хората, може ли да ни ги квалифицираш?
- 3:22SPEAKER_00: Аз по принцип това моя метод на работа е такъв, че моите клиенти, независимо какви цели имат, дали да си подобрят здравето, оптимират здравето, дали да оптимират теглото си.
- 3:36SPEAKER_00: Те минават през две седмици, в които ние се занимаваме точно с тези теми.
- 3:42SPEAKER_00: С глада, с честеви да глад, с това защо правим вземам определени решения.
- 3:51SPEAKER_00: Като много често той е една такава, по-скоро трябва да минем през всичките гладове, да си ги проверим дали са минали, дали са окей, дали са наситени, както се казва, за да стигнем до истинския глад.
- 4:06SPEAKER_00: Защото истинския глад от тези 6, за които ще говорим днес, е само един.
- 4:10SPEAKER_00: Той е хранителният глад.
- 4:12SPEAKER_00: Тоест, глада на нашо тяло за нутриенти, за хранителни вещества, дали ще са протеини, дали ще са аминокиселини, витамини, микроелементи, полезни мъзнини и така нататък, но повечето от нас въобще нямат никаква представа, дали това наистина е глад.
- 4:35SPEAKER_00: Тоест може да е жажда.
- 4:37SPEAKER_00: Т.е.
- 4:38SPEAKER_00: това не е глад за храна, а е нещо съвсем различно.
- 4:41SPEAKER_00: Може да е, да.
- 4:42SPEAKER_00: Защото повечето от нас не са насители другите си гладове и наречени гладове, които така или иначе не са истински гладове, макар че се водят като 6 типа.
- 4:55SPEAKER_00: Например, един съвсем лесен пример мога да дам.
- 5:00SPEAKER_00: Ако тръгна към хладилника, и най-добре да си задам въпроса: аз пих ли днес достатъчно вода?
- 5:09SPEAKER_00: Повечето от нас се разхождат и се вървят така и се прекарват целия ден, абсолютно дехидратирани.
- 5:16SPEAKER_00: А всъщност това е една много дълбока връзка с еволюционното развитие на човека.
- 5:22SPEAKER_00: Когато човека не е имал чешма бутилки с вода и така нататък, а той е вървял и е търсил храна или е търсил животни, за да се нахрани с тях, тогава той е получавал основно водата си от храната.
- 5:39SPEAKER_00: Защото, вижда едно дърво с череше или с някакви други плодове, повечето храна, която той е получавал, съдържала вода и по този начин, тъй като не имал чешми и бутилки, той е получава чрез храната си вода.
- 5:53SPEAKER_00: Само, че сега има голяма разлика, ние имаме вода, и същевременно има едно изобилие на храни и всякакви храни.
- 6:01SPEAKER_00: Когато ние сме жадни, много често прибягваме към мислим, че сме гладни, всъщност сме жадни.
- 6:08SPEAKER_00: Затова мога да ви препоръчам, първо да пиете достатъчно вода, поне 2 до 3 литра на ден вода.
- 6:17SPEAKER_00: Ако имате някакъв глад, който усещате в момента, да пиете една или две чаши вода, и след това ще видите дали наистина сте били гладни.
- 6:26SPEAKER_01: Тоест, тя ни дава възможност на самия организъм да бъде сид.
- 6:33SPEAKER_00: Да, точно така.
- 6:35SPEAKER_00: Тоест, защото можем да объркаме глада с жаждата.
- 6:39SPEAKER_00: Тоест, първият тип глад, освен вторият тип глад, освен истински хранителен глад, е жаждата.
- 6:47SPEAKER_00: Което е по-скоро чувство за това да пием, а не на глад.
- 6:52SPEAKER_00: Друг път, понякога имаме нужда от почивка или от едно спокоение, което е емоционално.
- 6:58SPEAKER_00: Просто тези неща, когато ни станат по-осъзнати, много по-лесно е храната да ни контролира нас, ами ние да не се борим срещу тялото си.
- 7:12SPEAKER_01: Да, тук говориш за емоционалния глад.
- 7:15SPEAKER_01: Каква е разликата от емоционалния глад от истинския глад?
- 7:20SPEAKER_00: Разликата е голяма, но тя е много лесна, много лесна да се дефини да се дефинира.
- 7:26SPEAKER_00: И когато човек започне малко да се наблюдава, не кой знае какви усилия трат за това.
- 7:34SPEAKER_00: Например, всъщност ние много често сме така живеем нашия живот.
- 7:40SPEAKER_00: Например, когато има някакъв или нещо хубаво да се случи, какво правим, ядем.
- 7:48SPEAKER_00: Когато сме тъжни много от нас или сме ядосани, какво правим, ядем.
- 7:54SPEAKER_00: Много пъти дори ядем сладко, когато сме изнервени, или уморени, или ядосани, или каквото и де, но това много често е свързано и с това как сме възпитани от майките ни.
- 8:07SPEAKER_00: Това също е много важно за майките, как гледат децата си, например, един доста интересен пример, е, че надявам се, не е много майки да го правят, но, примерно, е често срещано.
- 8:23SPEAKER_00: Детето ни не е уморено или изнервено, мармори и плаче, да и майката се опитва да го успокои, или пък детето пада и започва да плаче, и тя се опитва да го успокои, то не представа, продължава и така.
- 8:38SPEAKER_00: И тя най-накрая вади от чантата и им дава една бисквита.
- 8:42SPEAKER_00: И всъщност, когато ние реагираме с храна особено сладко при отрицателни емоции.
- 8:50SPEAKER_00: Тогава това е като един тренинг на мозъка.
- 8:55SPEAKER_00: Той се научава да търси следващия път, когато се чувства недобре, не така положително, иска пак същата храна.
- 9:05SPEAKER_00: Той търси този успокоение.
- 9:10SPEAKER_00: Емоционалният глад може да бъде първо това да искам да се успокоим.
- 9:16SPEAKER_00: Второ може да искаме да направим една.
- 9:20SPEAKER_00: Дори това е една пауза, пак е емоционален глад.
- 9:23SPEAKER_00: Да се разсеем.
- 9:24SPEAKER_00: Да се разсеем.
- 9:26SPEAKER_00: Близост понякога сме сами самотни, имаме нужда да говорим с някоя, всъщност не говорим, не се обаждаме на приятел на родител или на партньор, ами започваме да ядем.
- 9:40SPEAKER_00: Тоест, когато прибягваме към такива нем оптимални решения, добре винаги да се замислим всъщност от какво има в нужда в момента.
- 9:50SPEAKER_00: Дори може да си направим една, деца казва, една кратка разходка около блока или къщата, за да се поуспокоим или ако имаме вана да си вземем една вана, да си вземем един топъл приятен душ, дори да си пуснем някаква музика.
- 10:05SPEAKER_00: Много решения има.
- 10:06SPEAKER_00: С това се занимавам конкретно в случаите, с които през двете седмици, в които се занимаваме с моите клиенти с тези теми, ги обсъждаме и им давам точни насоки, такива малки трикове, които много лесно се прилагат в ежедневието.
- 10:25SPEAKER_01: Доста семейства ми прави впечатление, не, че съм била в домовете им, но някак навик да седна да гледат заедно филм мъж и жена.
- 10:37SPEAKER_01: Винаги го правят с една купа пуканки или с ядки, и всъщност това е един нави, който реално не знам до каква степен спотява или разсеива, или това просто един нави, който всъщност предполагам, води също до някакво неустойчиво хранене в ежедневието.
- 10:58SPEAKER_00: Какво мислиш за това?
- 11:00SPEAKER_00: Да, това е често срещано, дори не само двойката да косене, дори ако човек е сам и сяда да гледа нещо, започва да, слага си една чаша вино, или пуканки, или ядки, или нещо друго, не че е лошо нито виното, нито ядните.
- 11:17SPEAKER_00: Ито е нужда от това.
- 11:18SPEAKER_00: Въпросът е също, най-вече първо почнахме с водата, това го казахме.
- 11:24SPEAKER_00: След това, ако, ние ако сме пили достатъчно вода, нямаме много нужда да похапваме.
- 11:33SPEAKER_00: Второ, ако ние сме се хранили добре през деня, т.е.
- 11:39SPEAKER_00: с добра пътност има храната, т.е.
- 11:42SPEAKER_00: има висока хранителна стоеност, много е рядко да почне така да ни си ядем много други неща вечер.
- 11:51SPEAKER_00: Сега обаче, ако остане емоционалния глад, който за когато говорихме, е важно да се разбере, всъщност, това вино или ядките, те ни успокояват ли по някакъв начин?
- 12:06SPEAKER_00: Т.е.
- 12:07SPEAKER_00: ако целият ден ни е минал в стрес, много хора вече сядат и това ги успокоява.
- 12:14SPEAKER_00: Т.е.
- 12:15SPEAKER_00: те отпускат там се отпускат чрез виното или чрез някаква храна, за това, за което пък говориш, това е едната страна на нещата, защото може един или другия, или двамата да имат нужда от това, затова казвам.
- 12:28SPEAKER_00: А другото вече, когато сме седнали да гледам някакъв филм с пуканки и вино, не няма нищо лошо, ако не го правим механично.
- 12:39SPEAKER_00: Просто както гледаме, и особено ако някакъв такъв филма много интересен или екшен, или това, и така започваме да ядем без въобще да ни е осъзнато.
- 12:49SPEAKER_00: Тоест, затова, ако се гледа, не е много оптимално да има много неща около нас.
- 12:54SPEAKER_00: Може да сложите вода, чай или нещо такова, за да имате нещо в ръката.
- 12:59SPEAKER_00: Но ако загубате контрол над това какво има на масата, защото това не е осъзнато хранене.
- 13:07SPEAKER_00: Не са осъзнати тези решения.
- 13:10SPEAKER_00: Е по-опасно да ги има тези неща на масата.
- 13:13SPEAKER_00: А всъщност, най-важното от всичко това, което ти каза, че вечер сядаме да гледаме филм с партньора ни или с приятели, или с деца, или сами.
- 13:24SPEAKER_00: Това е пак една нужда от близост, от съпричастност от нещо, което правим заедно.
- 13:32SPEAKER_00: И всъщност това е най-важното, а не това какво ще ядем.
- 13:35SPEAKER_00: Ако това ни стане ясно, е много по-лесно.
- 13:38SPEAKER_01: А какво всъщност означава да се довериш на тялото в свят, който е пълен с пуканки и храна.
- 13:48SPEAKER_00: Много добре го каза.
- 13:51SPEAKER_00: Повечето от нас не могат да се доверят на тялото си.
- 13:54SPEAKER_00: Много колеги казват, да, случа хората да сушат тялото си, не можеш да чуеш въобще тялото си, ако нямаш тази осъзнателност, за която говорихме преди това.
- 14:08SPEAKER_00: И второ, най-важното, няма как да чуеш истинските сигнали на тялото си, ако твоето тяло не е нахранено добре.
- 14:18SPEAKER_00: Т.е.
- 14:19SPEAKER_00: нахранено няма предвид като обем, като калории, защото повечето от нас са преяли, но недохранени.
- 14:29SPEAKER_00: Какво имам предвид?
- 14:31SPEAKER_00: Можем да поемем калории и да приядем, както се казва, с калории, с храна, която обаче за тялото не е достатъчно като нутриенти, като хранителни вещества.
- 14:43SPEAKER_00: И затова много пъти хората се хранят ядат нещо и след това пак са гладни.
- 14:50SPEAKER_00: Защото тялото им казва, това е един от истинските начини да сушаш тялото си, но тогава не си в тази ситуация добрата.
- 15:00SPEAKER_00: Казвам го, че тялото тогава само ти говори.
- 15:02SPEAKER_00: Когато непрекъснато нещо ти се похапва, значи, че тялото ти казва, това, което ми даваш не е храна, това не е което аз го искам, това е нещо друго.
- 15:11SPEAKER_00: Но ти пак му даваш същото.
- 15:14SPEAKER_00: И всъщност, когато искаме наистина да чуем сигналите на тялото, първо трябва да се храним с наистина доброкачествени протеини, с плодове, зеленчуци, с полезни мъзнини, да пием много вода.
- 15:33SPEAKER_00: Когато се случи това нещо, дори нямате нужда от някакви диети, защото тялото е нахранено.
- 15:40SPEAKER_00: Т.е.
- 15:41SPEAKER_00: Дали сме достатъчни нутриенти, хранителните вещества, и тогава то едва тогава може да ни да дава сигнали дали нещо е добре или не за нас.
- 15:55SPEAKER_01: А как може да запазим волята ни дългосрочно?
- 15:59SPEAKER_01: Реално, ако тялото ни наистина е нахранено, т.е.
- 16:04SPEAKER_01: дългосрочно имам предвид да изградим наистина едно осъзнато хранене, осъзнати навици да предобием и всъщност да работим дългосрочно за тялото си, да чуваме сигналите му.
- 16:16SPEAKER_01: Какви са начините да го направим успешно?
- 16:20SPEAKER_00: В дългосрочен план, да, благодаря ти за този въпрос.
- 16:24SPEAKER_00: Всъщност волята не е решение.
- 16:28SPEAKER_00: Волята няма никаква роля, защото тя не е ресурс.
- 16:36SPEAKER_00: Например, аз мога да имам воля една година, две години, три, пет години.
- 16:40SPEAKER_00: Обаче, в един момент, ако всичко граде на воля, се получава един спад и просто майна какво всъщност, дай тук да си хапна това или онова, друг може да има воля за една седмица, само да държи, друг може само за два дни, а т.е.
- 16:58SPEAKER_00: волята не работи дългосрочно и тя затова не е решение.
- 17:02SPEAKER_00: Защото освен това, когато се упражнява воля, т.е., ние ние се борим, има такъв процес да се борим срещу тялото си, а не с него.
- 17:12SPEAKER_00: Идеята е на това, да знакараме нашо тяло и мозъка ни да работят заедно едни срещу други.
- 17:21SPEAKER_00: Тоест, тези решения, които взимаме, да ни станат като идентичност.
- 17:27SPEAKER_00: Аз затова се занимавам точно с това, защото е най-лесно да дам един списък на клиента и да кажа, това езд, това да, това не.
- 17:36SPEAKER_00: Много често такива въпроси ми задават моите клиенти.
- 17:38SPEAKER_00: Аз казвам, аз не работя така.
- 17:41SPEAKER_00: Това, защото няма да ти помогне и това е просто една диета.
- 17:45SPEAKER_00: Аз не се занимавам с диети.
- 17:47SPEAKER_00: Когато едно хранене ти стане като идентичност, когато разбереш, защото то е добре за теб т.е.
- 17:55SPEAKER_00: ти сам да го усетиш на гърба си, да го усетиш в тялото си.
- 17:59SPEAKER_00: Тази енергия да станеш сутрин, да не ти трябва кафе, да не си уморен, да нямаш тази спадна енергията в 4 часа, вечер като се прибереш да не си така абсолютно уморен, да нямаш никакво желание, нито за себе си, нито за партньор, нито за хобби.
- 18:17SPEAKER_00: Това е решението.
- 18:19SPEAKER_00: Когато ти стане идентичност, тогава не трябва воля и не трябва никакво усилие.
- 18:24SPEAKER_00: Ами просто идва едно такова вътрешно убеждение.
- 18:27SPEAKER_00: И тогава и тялото си търси определените храни, които то знае, че са само окей, които му дават истинската дълготрайна енергия.
- 18:38SPEAKER_01: А какви са най-честите маски, ако мога така да ги наръка на глада?
- 18:45SPEAKER_00: Маските на глада.
- 18:47SPEAKER_00: Тук трябва да спомена и още един вид вид глад, освен до сега говорихме за жаждата като тип глад.
- 18:56SPEAKER_00: Емоционалният глад, хранителният глад.
- 19:00SPEAKER_00: И тук трябва да добавим още два типа глад.
- 19:04SPEAKER_00: Тоест станаха пет.
- 19:06SPEAKER_00: Това е психологичният глад.
- 19:10SPEAKER_00: Тоест, това е по-различно от емоционалния глад, тъй наречените крейвингс на английски, т.е.
- 19:18SPEAKER_00: такива жажда за някакво сладко или за солено, или някакви такива заучени навици, които имаме, дали от миналото, дали от по някакъв начин сме отолявали с определени храни различни желания или моментни ситуации.
- 19:39SPEAKER_00: Към този психологичен глад също бих добавила и това, което ни влияе от хранителният маркетинг, на хранителната индустрия, която е много силен, и ако не сме осъзнати и не разбираме за какво става дума, можем много бързо да станем жертва на тези реклами.
- 19:59SPEAKER_00: Защото мога да ви дам един пример.
- 20:02SPEAKER_00: Ако сме гладни, обаче не просто гладни за нещо, за храна, а ни каме: дайм си точно това.
- 20:11SPEAKER_00: Например, този шоколад или този снекс, или там нещо, което точно конкретно нещо, или чипс, който е хрупкав.
- 20:20SPEAKER_00: Това, което сме видяли визуално, смедяли или сме, в момента го търсим, а истинския глад, обикновено охранителният глад, той не е спешен.
- 20:32SPEAKER_00: Няма там спешност, тази емърдженси.
- 20:35SPEAKER_00: Трябва да се веднага и той е по-тъв, по-спокоен.
- 20:38SPEAKER_00: Докато този глад, психологичния или тези крейвинс на английски трудно се превеждат на български тази дума, т.е.
- 20:47SPEAKER_00: това жадуване за нещо конкретно, това е маска на вид маска, в което много често се заблуждаваме, че сме гладни.
- 20:59SPEAKER_00: И другото, другия глад, петия, в който искам да добавя тук, той по-скоро не е глад, ами е чисто биохимия, това е ниска кръвна захар.
- 21:11SPEAKER_00: Ниската кръвна захар се случва това състояние, което не е глад.
- 21:18SPEAKER_00: Го усещат много хора, които се хранят с доста неустойчиви, като енергия храни.
- 21:27SPEAKER_00: Т.е.
- 21:28SPEAKER_00: храни, които дадат на устойчива енергия.
- 21:30SPEAKER_00: Например, много захари или тестени изделия, паста, пица, хляб и така нататък.
- 21:41SPEAKER_00: Въглехидрати, които са прости въглехидрати, те се разграждат доста бързо и се получава един пик на вдигане на инсулина и след това той пада много, кръвната низаха разпада много бързо, и ние усещаме да.
- 22:00SPEAKER_00: Много често усещат хората просто едно леко притреперване.
- 22:04SPEAKER_00: И това не е глата.
- 22:05SPEAKER_00: Това е просто едно състояние, в което ние сме преди това, какво сме яли преди това.
- 22:12SPEAKER_00: И много хора казват, то аз има толкова бърз метаболизъм, обмяна на веществата, че трябва пак да ям нещо.
- 22:20SPEAKER_00: А всъщност той няма бърз метаболизъм, а е жертва на тази биохими, не жертва ми, това е една биохимична реакция.
- 22:27SPEAKER_00: Това в следробените часове се случва се много често, особено и той показва всъщност този спат на енергията в следобедните часове, той може да се замаскира с кафе и с някакъв сладкиш, защото, пак усещаме почти заспиване, или няма енергия, но той просто е едно отлагане и замаскиране.
- 22:52SPEAKER_00: А този спат на енергията в 16 часа показва само, че ние неоптимално сме хранили тялото си преди това.
- 23:01SPEAKER_00: Което значи, или сме закусвали нещо сладко основно, нали е да имаме солена закуска, в което да има и доста добро количество протеин, за да имаме по-дълготрайна енергия, обикновено закуската, ако не ни държи поне 4 часа да не сме гладни, значи не е била достатъчно пълноценна.
- 23:26SPEAKER_00: После, когато сме доста гладни или много хора не закусват, особено за жените, не бих казала, че е полезно заради нашите хормони, хапваме някаква паста или нещо набързо, някакъв сандвич с нещо и естествено, че реакцията към 4 часа, тялото просто няма никаква енергия, защото е да е имало такъв бърз пик и след това спадане, и след това сме долу.
- 23:54SPEAKER_01: А вас и как, всъщност естествените сезони на тялото влияят на гладъни?
- 24:01SPEAKER_00: Интересно, че ме питаш точно за сезоните на тялото, защото наистина имаме.
- 24:06SPEAKER_00: Нато тяло има подобни сезони наречени, както и и другите сезони в годината, календарните сезоните на природата.
- 24:16SPEAKER_00: Защото и човек е природа, нали, все пак ние сме част от природата.
- 24:22SPEAKER_00: Просто има различни храни, които дават различна информация на нашо тяло в какво състояние да бъде то.
- 24:32SPEAKER_00: Тоест, мога да дам един съвсем прост пример, който дори не е за хората най-напред.
- 24:38SPEAKER_00: Например, защо катеричките си събират откъде те знаят, че ще дойда да взима?
- 24:44SPEAKER_00: Те си събират есента, желади и орехчета и си ги крият, заравят си ги някъде и си ги крият.
- 24:52SPEAKER_00: Всъщност това е един естествен сигнал в природата, животните, когато се появи определена храна, те знаят, че скоро няма да има какво да едат.
- 25:05SPEAKER_00: Тоест, ето един пример за сезон.
- 25:10SPEAKER_00: За есента, например.
- 25:12SPEAKER_00: В есента има много издобили на сладки плодове, такива много сладки плодове, говоря за грозде, круши, тези късните плодове, които растат, или тикви, тези по-сладките неща обикновено се раждат към есента вече, или началото на есента.
- 25:30SPEAKER_00: Какво значи това, че когато ги едем в тях, ние, както катеричката, си правим запас.
- 25:39SPEAKER_00: Тоест складираме.
- 25:41SPEAKER_00: Когато си ядем по-сладки неща, е възможно, невъзможно еми директен сигнал на тялото ни да го да складира.
- 25:48SPEAKER_00: Тоест, за да знае, че утре или скоро няма да има храна ще иманен достиг на храна, защото зимата, когато не е имало в еволюцията на човека, не е имало супермаркети, не е имало какво веднага да се яде, то си е имало с къдица и си е имало глад.
- 26:08SPEAKER_00: И тогава не е зле човек да има малко такава резерви.
- 26:13SPEAKER_00: Но разликата в днешния ден е, че ние живеем в такова изобилие, че ние абсолютно всеки ден много от нас правят запаси, а се едно тутре, вече няма да има какво да се яде.
- 26:25SPEAKER_00: И когато тези неща ги осъзнаем, е много важно.
- 26:28SPEAKER_00: Също време, например, зимата, когато е имал слица и нищо не се ражда, това е също сигнал на човека да изразходва тези запаси, да се изчисти, да изчисти тялото цялата система.
- 26:45SPEAKER_00: Това е, например, когато правиме гладуване, фастинг или с вода, например.
- 26:51SPEAKER_00: Но аз не препоръчвам човек да го прави без да е готово тялото му за това.
- 26:56SPEAKER_00: Тоест, ако се прави нещо, не трябва да се започва с гладуване.
- 26:59SPEAKER_00: А обратното, първо дадем истинските и много нутриенти на тялото е след това гладуване.
- 27:06SPEAKER_00: При гладуването някои го правят, за да отслабват, но всъщност целта му е, за да се изчисти, да се рестартира цялата система.
- 27:17SPEAKER_00: И какво става, например, през това е зимата, зимата, за която говорим, какво, например, става през пролета?
- 27:24SPEAKER_00: Какво?
- 27:26SPEAKER_00: През пролета, след дългата оскадита, започва да излизат зелени всички такива нежни, хубави, зелени растения, зелени зеленчуци свежи, свежестта.
- 27:40SPEAKER_00: И тогава, когато почва да излизат лека по лека и към края на пролета не толкова сладките плодове, като малини, ягоди, череши и така нататък.
- 27:53SPEAKER_00: Всички тези храни, които са зелени, плюс не толкова сладките плодове, те пък дават сигнал на тялото ни, че оскъдицата е минала, зимата е минала и сега можеш спокойно да разтова да влезеш във форма, защото и да получиш нова енергия, тази жива енергия от слънцето, което зеленината е от хлорофила.
- 28:22SPEAKER_00: Знаете, че той го получава растението от слънцето, т.е.
- 28:26SPEAKER_00: ние, ядейки тези зелени растения, получаваме същата енергия.
- 28:31SPEAKER_00: Изчиства се така мозъка ни става доста мисълта ни се изчиства, почваме да махаме от тези мъзнини, които сме задържали, защото тялото разбира, че няма оскъдица вече.
- 28:46SPEAKER_00: Има какво да се яде.
- 28:49SPEAKER_00: А пък лятото вече това са храни, които са малко по-сладки, вече идват и по-сладките зеленчуци, малко по-сладки, не съвсем сладки, като моркови и разни други такива кораноплодни, тогава пък е като поддръжка.
- 29:07SPEAKER_00: Задържаме това ниво, което след пролета, след това освежаване, задържаме състоянието.
- 29:13SPEAKER_00: Това ще е интересно.
- 29:15SPEAKER_00: Това също, но това вече е друга другата фаза, която е след която учим с моите клиенти след осъзнаванията и след това да сме наясно за нашите решения.
- 29:29SPEAKER_01: А както психологията на храненето всъщност влияе върху тъглото ни?
- 29:36SPEAKER_00: Как психологията?
- 29:37SPEAKER_00: Това е интересен въпрос.
- 29:39SPEAKER_00: Аз по-скоро бих започнала или бих казала нещо друго.
- 29:43SPEAKER_00: Защото повечето от нас правят някакви диети, някакви режими.
- 29:54SPEAKER_00: Прилагат воля, контрол, борба с себе си, борба с тялото си срещу себе си, дори виж се, как си и така, да истегни се и това, така нататък.
- 30:04SPEAKER_00: По-скоро искам да кажа на всички, че това не е ваша вина.
- 30:11SPEAKER_00: Че това, че не може да се справиш схраненето си и с това да е.
- 30:16SPEAKER_00: Защото повечето от нас знаят какво е полезно и какво оптимално за здравето, но не го прилагат.
- 30:22SPEAKER_00: Въпросът е, че диетите те ни предопределят за неуспех, за краткосрочен успех, да, но дългосрочно и средносрочно не са добре.
- 30:33SPEAKER_00: И какво става в крайна сметка, започваме да се обвиняваме.
- 30:38SPEAKER_00: Ти си мързлив, ти нямаш воля, ти си.
- 30:42SPEAKER_00: Не можеш да се справиш.
- 30:44SPEAKER_00: Води до успех.
- 30:46SPEAKER_00: Затова да чувстваме вина, това не е ОК, защото това не е наша вина.
- 30:52SPEAKER_00: Просто ние не знаем как точно да го направим.
- 30:56SPEAKER_00: И затова, както казам, първо, ако се минат пред всичките гладове, ако сме казали ОК, не съм жадна, не съм емоционална в смисъл, не ям сега, защото съм ядоса на радостната или така нататък, нямам нужда от близост.
- 31:13SPEAKER_00: Също съм се нахранила днес с силно хранещи, запълващи като нутриенти, като хранителни вещества, храни.
- 31:27SPEAKER_00: След това това не е храна, която е свързана с психологичност, някаква конкретен глад, и не е въпрос на ниска кръвна захар.
- 31:37SPEAKER_00: Т.е.
- 31:37SPEAKER_00: като сме така идентифицирали всички, че са ОК, вече тялото ни само започва.
- 31:47SPEAKER_00: То тялото, знаете ли, че тялото не иска да носи допълнителен товар.
- 31:52SPEAKER_00: Просто ние трябва да го поставим в такава ситуация, че то само да почне да отхвърля това, което не му е нужно.
- 31:59SPEAKER_00: И така става.
- 32:00SPEAKER_00: Когато му дадем което трябва, то започва да отдава да изхвърля това, което не му трябва.
- 32:08SPEAKER_01: Нека да завършим епизода с един съвет, който би дала на хора, които се намират в капан с храната.
- 32:20SPEAKER_01: Може да бъде нещо позитивно.
- 32:22SPEAKER_00: Например, какво би споделила.
- 32:25SPEAKER_00: Ами бих им казала пак с това, че това не е ваша вина.
- 32:30SPEAKER_00: Просто всичките тези стъпки, за които говорихме сега, са много важни.
- 32:36SPEAKER_00: И когато ги осъзнаете, вече наистина не сте в борба с тялото си.
- 32:42SPEAKER_00: А най-вече когато храненето ви стане като идентичност, т.е.
- 32:46SPEAKER_00: да знаете защо го правите и какво точно оправите, тогава вече нямате нужда от този контрол, нито пък от воля.
- 32:54SPEAKER_00: И това е тъй наречената свобода.
- 32:58SPEAKER_00: Тогава става свобода.
- 33:00SPEAKER_00: Свобода на храненето или на английски има един термин, който е хубав и не може така точно да се преведе, се казва Full Freedom.
- 33:09SPEAKER_00: Свобода на храната или на храненето.
- 33:12SPEAKER_00: Целта е такава, че когато си решил да знаеш, че нещо не е много оптимално, и си казал: няма да го ям сега в определен период от време, да не се чувстваш, че нещо ти е зето, че си в ускадица, а да знаеш, че наистина това е нещо, което ти помага.
- 33:31SPEAKER_00: Обаче, ако решиш да го ядеш.
- 33:33SPEAKER_00: Например, аз ако съм решила на нова година да ям бъклава, ще ям бъклава, но няма да имам гозна съвест, няма да се обвинявам, че съм ядна.
- 33:40SPEAKER_00: Да се да накажеш.
- 33:41SPEAKER_00: Защо следствието?
- 33:43SPEAKER_00: С това бих искала да завърша.
- 33:45SPEAKER_00: Да, точно така.
- 33:46SPEAKER_00: А това да се накажеш в последствие или следващата седмица да наядеш, а единствено е такъв менталитет, диетичен менталитет, което ние не искаме да имаме такъв менталитет на диети.
- 33:58SPEAKER_00: Сега дай да ям тия глупости, а после ще оправъкът няма да имам цялата седмица след това.
- 34:05SPEAKER_00: То искам да кажа, че това е най-важното да сме в синхрон с нашата идентичност.
- 34:16SPEAKER_00: Сега сетих какво пропуснах, и с което бих искала да завърша.
- 34:21SPEAKER_00: Не е важно, какво не е добре да ядем.
- 34:25SPEAKER_00: Т.е.
- 34:25SPEAKER_00: не е важно нещата, които не трябва да се ядат.
- 34:28SPEAKER_00: Може да ги ядем.
- 34:29SPEAKER_00: Въпросът е 80% от времето или от храната, която поемаме, тя да е пълноценна като храна.
- 34:38SPEAKER_00: Тоест не трябва изцяло всичките други неща, които не са много оптимални, да ги отричаме изцяло, въпросът е 80%.
- 34:48SPEAKER_00: Къде сме?
- 34:48SPEAKER_01: Благодаряте много вас и аз благодаря.
- 34:50SPEAKER_01: Надявам се, епизодът ви бил интересен.
- 34:53SPEAKER_01: Последвайте канала Фоно женско здраве в Ютуб, Apple Podcast и Spotify.