Latest / Четвъртъчна поезия от книжарница Махала / 40. Веднъж ли сме умирали от жажда (от Добромир Тонев)
Transcript
- Това е Четвъртъчна поезия от книжарница Махала. Аз съм Йордан Жечев. Странно нещо е умът на човек. Тази седмица едни от най-близките ми хора и аз, хора, които сме си казвали в очите, че бихме жертвали себе си за другия, посрещнахме в България, след, съвсем буквално, 16 години чакане, този, който ни е събрал. Нашият така наречен “професор от университета” — професор с главно П, ако трябва да съм иди-дойди актуален към жаргона на държавата. Ма̀ни примера, мисленето и историите, които ни е разказал — това е човек, който ни е показал как да търсим вкусното. И, разбира се, далеч нямам предвид само храната или само виното, но имам предвид и тях, да. Та, след 16 години чакане, фантазиране и предположения как ли ще е, ние ли ще сме се променили, той ли ще се е променил, всички ли ще сме други, всички ли ще сме същите — ей, на, дойде, всичко беше по-хубаво отколкото сме си мечтали и днес, като сядам да пиша, умът ми изобщо не иска да пише за гостуването. Карам го, той вика “Стига, бе”. Стинг има едно интервю, в което обяснява как в “аз те обичам, ти ме обичаш” няма песен. В “аз те обичам, но ти обичаш друг” — има. Та, в този смисъл, в контекста на това гостуване, що за ода е тая, която възпява очакваното? И си мисля, че, ако има нещо, което съм научил от тези два дни, 16 години по-късно, то е не авантюристичен факт, разбулена мистерия или неочаквано наблюдение, а подтик — да се оглеждаме и да празнуваме собствените си “аз те обичам, ти ме обичаш”, защото никой няма да напише песен за тях. Веднъж ли сме умирали от жажда Добромир Тонев Веднъж ли сме умирали от жажда, докато сме се давели на плитко? Животът ражда първите миражи в мъглицата над детското корито. Човекът има правото на полет, дори когато тялото му крета. Аз неведнъж съм хващал морска болест от плуване в измислени морета. И кръговете сини под очите ми не са от нощни пирове със музи, а белег от биноклите, с които поддържам денем своите илюзии. Усилията винаги си струват, дори когато раждат нова жажда. Колхида може би не съществува, но тихо, да не чуе екипажа. Аерноут ван Линден на три морета.