Latest / Четвъртъчна поезия от книжарница Махала / 41. из "Канела" (от Елин Рахнев)
Transcript
- Това е Четвъртъчна поезия от книжарница Махала. Аз съм Йордан Жечев. Вчера Графа и жена му Мария ме заведоха на концерт на Молец в Зала 1. После дойдох до майкини ми, където за първи път видях, че и майка ми гледа “Ергенът”, нищо че му казваше Кавалерът. А през деня бях на събитие, на което се излагах да говоря смешки за сериозни теми и реклама, което доведе до девет нови покани — или както се казват — от непознати в LinkedIn. В промеждутъците бих близнаците на Fifa — поотделно, така че в групата Лайненца аз имам шест точки, а те по една, защото завършиха наравно, 5:5. Малко по-рано записахме брой на Дроб и чили, в който твърдя, че групата във Facebook “Сушене на мезета и гевезелъци в домашни условия” ми е любима, но това е за епизода утре, а всичкото дотук беше вчера. Така и така сме тръгнали с вчера, вчера давах ключове на Мария от Махала, че си беше забравила своите; вчера писах оди за бонбона с тахан на La Fève, след което отидох специално да си купя Таханка от една сладкарница до НДК — Салон. И за фактури писах имейли вчера, и по телефона говорих половин час с човек, който пътуваше от Солун и малко прекъсваше, но се разбрахме какво трябва да прави всеки от нас. 750,000 екзабайта информация сме щели да произведем човечеството до 2035-а каза вчера един човек — Росен Кутелов — което в гигабайти е, не сте готови, число, което се изписва така: 805 306 368 000 000. Гигабайти това. Петнайсет-цифрено число гигабайти. И във всичкото това имане, не мога да се сетя на кого ми напомняше барабанистът на Молец и не ми излиза от ума как не разпознах една приятелка на събитието и после я търсих да ѝ кажа, че съм тъп и не съм я разпознал. Из “Канела” Елин Рахнев Когато стърготините на тялото ти се омесват с бистрото небе. И под капачките на коленете ти звучи рахманинов е много хубаво. И аз не помня вече други светове, поезии, възторзи. А само този. И как да продължавам по-натам. И как да влача тялото си сред града. И как да се сплотявам с хора, общества, идеи. Аз искам просто да умра сред прясната наркоза на дъха ти. И после с роклята си от млеко и лен да ме завиеш някак непотребен. Да тръгна аз по нови светове, да се разпадна аз сред новите бардаци. И купестата ми тъга по теб да я подвържа в томове, да я надграждам в библиотеки. Нали затуй съм бил живял. Нали затуй съм се разграждал в коленете ти. На Омар Хаким, барабанистът на Weather Report ми напомняше Мартин Профиров, барабанистът вчера.